изровел

Речник на българския език

1. изровел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изровел е производна форма на изровя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изровел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изровел е производна форма на изровя (мин. деят. несв. прич. м. р.).