изричало

Речник на българския език

1. изричало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изричало е производна форма на изричам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изричало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изричало е производна форма на изричам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изричало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изричало е производна форма на изричам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изричало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изричало е производна форма на изричам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).