изриташе

Речник на българския език

1. изриташе — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изриташе е производна форма на изритам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изриташе — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изриташе е производна форма на изритам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).