изритаха

Речник на българския език

1. изритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изритаха е производна форма на изритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изритаха е производна форма на изритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).