изритах

Речник на българския език

1. изритах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изритах е производна форма на изритам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изритах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изритах е производна форма на изритам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).