изритали

Речник на българския език

1. изритали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изритали е производна форма на изритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изритали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изритали е производна форма на изритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изритали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изритали е производна форма на изритам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изритали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изритали е производна форма на изритам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).