изринете

Речник на българския език

1. изринете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изринете е производна форма на изрина (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изринете — повелително наклонение, мн. ч.

изринете е производна форма на изрина (повелително наклонение, мн. ч.).