изринвал

Речник на българския език

1. изринвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изринвал е производна форма на изринвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изринвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изринвал е производна форма на изринвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изринвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изринвал е производна форма на изринвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изринвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изринвал е производна форма на изринвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).