изринал

Речник на българския език

1. изринал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изринал е производна форма на изрина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изринал — мин. деят. св. прич. м. р.

изринал е производна форма на изрина (мин. деят. св. прич. м. р.).