изрил е

Речник на българския език

1. изрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрил е е производна форма на изрия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрил е е производна форма на изрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).