изрило

Речник на българския език

1. изрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрило е производна форма на изрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрило е производна форма на изрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).