изрили

Речник на българския език

1. изрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изрили е производна форма на изрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изрили е производна форма на изрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).