изрила

Речник на българския език

1. изрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изрила е производна форма на изрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изрила е производна форма на изрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).