изригнел

Речник на българския език

1. изригнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изригнел е производна форма на изригна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изригнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изригнел е производна форма на изригна (мин. деят. несв. прич. м. р.).