изригнало

Речник на българския език

1. изригнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изригнало е производна форма на изригна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изригнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изригнало е производна форма на изригна (мин. деят. св. прич. ср. р.).