изривала

Речник на българския език

1. изривала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изривала е производна форма на изривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изривала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изривала е производна форма на изривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изривала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изривала е производна форма на изривам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изривала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изривала е производна форма на изривам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).