изрешел

Речник на българския език

1. изрешел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрешел е производна форма на изреша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрешел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изрешел е производна форма на изреша (мин. деят. несв. прич. м. р.).