изречете

Речник на българския език

1. изречете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изречете е производна форма на изрека (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изречете — повелително наклонение, мн. ч.

изречете е производна форма на изрека (повелително наклонение, мн. ч.).