изрецитирало

Речник на българския език

1. изрецитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрецитирало е производна форма на изрецитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрецитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрецитирало е производна форма на изрецитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изрецитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрецитирало е производна форма на изрецитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изрецитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изрецитирало е производна форма на изрецитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).