изрецитирал

Речник на българския език

1. изрецитирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрецитирал е производна форма на изрецитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрецитирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрецитирал е производна форма на изрецитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изрецитирал — мин. деят. св. прич. м. р.

изрецитирал е производна форма на изрецитирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изрецитирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изрецитирал е производна форма на изрецитирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).