изресявало

Речник на българския език

1. изресявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изресявало е производна форма на изресявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изресявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изресявало е производна форма на изресявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изресявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изресявало е производна форма на изресявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изресявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изресявало е производна форма на изресявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).