изрепчило е

Речник на българския език

1. изрепчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчило е е производна форма на изрепча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрепчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчило е е производна форма на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).