изрепчило

Речник на българския език

1. изрепчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчило е производна форма на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрепчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изрепчило е производна форма на изрепча (мин. деят. св. прич. ср. р.).