изрепчило
1.
изрепчило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изрепчило
е производна форма
на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изрепчило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
изрепчило
е производна форма
на изрепча (мин. деят. св. прич. ср. р.).