изрепчили

Речник на българския език

1. изрепчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изрепчили е производна форма на изрепча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изрепчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изрепчили е производна форма на изрепча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).