изрепчело

Речник на българския език

1. изрепчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изрепчело е производна форма на изрепча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изрепчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изрепчело е производна форма на изрепча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).