изрепчели

Речник на българския език

1. изрепчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изрепчели е производна форма на изрепча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изрепчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изрепчели е производна форма на изрепча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).