изрепчела

Речник на българския език

1. изрепчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изрепчела е производна форма на изрепча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изрепчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изрепчела е производна форма на изрепча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).