изрекли

Речник на българския език

1. изрекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изрекли е производна форма на изрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изрекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изрекли е производна форма на изрека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).