изрекла

Речник на българския език

1. изрекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изрекла е производна форма на изрека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изрекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

изрекла е производна форма на изрека (мин. деят. св. прич. ж. р.).