изредяло

Речник на българския език

1. изредяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изредяло е производна форма на изредя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изредяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изредяло е производна форма на изредя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).