изревяло

Речник на българския език

1. изревяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изревяло е производна форма на изрева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изревяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изревяло е производна форма на изрева (мин. деят. несв. прич. ср. р.).