изревнувал

Речник на българския език

1. изревнувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изревнувал е производна форма на изревнувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изревнувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изревнувал е производна форма на изревнувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изревнувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изревнувал е производна форма на изревнувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изревнувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изревнувал е производна форма на изревнувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).