изревели

Речник на българския език

1. изревели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изревели е производна форма на изрева (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изревели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изревели е производна форма на изрева (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).