изревавал

Речник на българския език

1. изревавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изревавал е производна форма на изревавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изревавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изревавал е производна форма на изревавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изревавал — мин. деят. св. прич. м. р.

изревавал е производна форма на изревавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изревавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изревавал е производна форма на изревавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).