израждал

Речник на българския език

1. израждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

израждал е производна форма на израждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. израждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

израждал е производна форма на израждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. израждал — мин. деят. св. прич. м. р.

израждал е производна форма на израждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. израждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

израждал е производна форма на израждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).