изравнил

Речник на българския език

1. изравнил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изравнил е производна форма на изравня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изравнил — мин. деят. св. прич. м. р.

изравнил е производна форма на изравня (мин. деят. св. прич. м. р.).