изработило

Речник на българския език

1. изработило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изработило е производна форма на изработя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изработило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изработило е производна форма на изработя (мин. деят. св. прич. ср. р.).