изработвал

Речник на българския език

1. изработвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изработвал е производна форма на изработвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изработвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изработвал е производна форма на изработвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изработвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изработвал е производна форма на изработвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изработвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изработвал е производна форма на изработвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).