изпяло

Речник на българския език

1. изпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпяло е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпяло е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. изпяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпяло е производна форма на изпея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. изпяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпяло е производна форма на изпея (мин. деят. св. прич. ср. р.).