изпъшквало

Речник на българския език

1. изпъшквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъшквало е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъшквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъшквало е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпъшквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпъшквало е производна форма на изпъшквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпъшквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъшквало е производна форма на изпъшквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).