изпъшквала

Речник на българския език

1. изпъшквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъшквала е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъшквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъшквала е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпъшквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъшквала е производна форма на изпъшквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпъшквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпъшквала е производна форма на изпъшквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).