изпъшквал

Речник на българския език

1. изпъшквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъшквал е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъшквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъшквал е производна форма на изпъшквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъшквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпъшквал е производна форма на изпъшквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпъшквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъшквал е производна форма на изпъшквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).