изпъчил съм

Речник на българския език

1. изпъчил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъчил съм е производна форма на изпъча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъчил съм е производна форма на изпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).