изпъчил си

Речник на българския език

1. изпъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъчил си е производна форма на изпъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъчил си е производна форма на изпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).