изпъчил е

Речник на българския език

1. изпъчил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчил е е производна форма на изпъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчил е е производна форма на изпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).