изпъчил
1.
изпъчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изпъчил
е производна форма
на изпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изпъчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изпъчил
е производна форма
на изпъча (мин. деят. св. прич. м. р.).