изпъчело

Речник на българския език

1. изпъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпъчело е производна форма на изпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпъчело е производна форма на изпъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).