изпъчел

Речник на българския език

1. изпъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъчел е производна форма на изпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъчел е производна форма на изпъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).