изпъхтявал съм

Речник на българския език

1. изпъхтявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал съм е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал съм е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал съм е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).