изпъхтявал си

Речник на българския език

1. изпъхтявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал си е производна форма на изпъхтявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъхтявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал си е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпъхтявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъхтявал си е производна форма на изпъхтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).